Когато дъждовете си отидат...
Потегля лятото и с тихи дъждове
небето есенно проплака,
засвириха прощални ветрове,
листата тихомълком пожълтяха...
Тъга поглъща лудото море
и пясъците жалещо изстиват,
пустеят бавно дивни брегове -
от есенния дъх попили...
Със слънцето се борят облачни ръце -
във шепите си го прикриват,
със гордост пак ще запече, ...