svetleto007
35 резултата
Подарих ти:
за косите - ябълка златна,
за челото - от сърцето целувка,
по вятъра топла прегръдка.
На масата - кърпичка бяла - ...
  889 
Погледни ме за последно,
тез сълзи ги запомни,
от утре ще ти е потребно
всяко мое, но прости!
Какво от туй, че вън вали, ...
  655 
На самотен булевард,
там, отляво под липата,
почива отронена сълзата.
Малко дрипаво момиче
до дървото сянка спря. ...
  685 
Трамвайната спирка още ни помнеше.
Павираната улица нежно пращеше,
когато през нея Любовта ни минаваше.
Държеше ръката ми в парк -
сред хиляди цъфнали клони ...
  684 
Всеки цвят алено гори,
всяка част палаво трепти,
всяка нощ луна блести,
небето праща куп звезди.
Счупен пепелник... - фас самотен, ...
  1037 
В косите ти огън гори.
Погледът ти хладен...
... къса всяка дреха.
Пръскаш страстите по пода,
дивото превръщаш в мода. ...
  1185 
Огледалото строго ме гледа,
отразявайки на стената портрета,
от полумрака на чувствата
рисува безцветна дъга.
Прозореца оставих отворен, ...
  1150 
Ти дойде като звезда незнайна,
за да светне мрачният ми ден.
Ти дойде и Земята спря за миг,
за да се докосне до светлия ти лик.
С теб дойде и Красотата, ...
  1228 
Колко малко ми трябва
към тебе в нощта да вървя!
Колко много ти трябва
да обърнеш към мене глава!
Остави печална звездата ...
  745 
Насън ме прегърна,
челото нежно целуна,
погали косата едва.
На луната хитро намигна
- спомен остави, замина. ...
  633 
Вечер късно се прибираш
и към мен ръце си пускаш.
Искаш нещо да ти дам!
Чакай,
я ела насам, ...
  712 
Нощта си отиде с поклон,
влакът потегли от далечен перон,
момче и момиче - любовен маратон.
Зората посрещна смъртни души,
със сноп лъчи ги поздрави, ...
  702 
В празната стая си говорех с вятъра.
Той последно се докосна до теб,
изпрати те хладно до прага
и тръшна вратата.
Собата тясна обгърнах с душата. ...
  788 
Животът ми започна с Вас
- леко розов и по детски,
дните ми минаваха завчас.
Рисувахте красиви дни безкрайни,
водехте ме във страни омайни, ...
  802 
Когато си тук, сълзите пируват,
сърцето пияно от твоя силует
пръска искрици топли, любовни
картини и звук, преплетени в едно.
Когато си тук, е божествено начало, ...
  1315 
В студената зимна вечер луната погали града. Кадифените ù лъчи се отразяваха в прозорците, а после се разливаха, като вълшебен прашец, над заспалите цветя. Тази вечер компания ù правеше вечерницата. Нощта вече преполовяваше, ефирната ù сянка, разстлана като килим, обгръщаше улиците, като им придаваш ...
  1233 
Отварям бутилка поредна -
пияна надежда и глътка последна.
Оставям по пода стъклата,
на моята орис децата.
От утре ще пробвам със чаша - ...
  654 
Пред пианото, вперила пръсти,
свирих ноти за теб.
В стаята тиха бяхме -
аз, ти и лунният сонет.
Като фойерверк над града ...
  1104 
Вратата грациозно се отвори -
тихи стъпки на жена,
Луната смутена стаята озари,
Земята разпали небесни огньове.
Искаш Обич да ти дам, ...
  643 
Времето приветства Пролетта
с поклон и цъфнали цветя,
Зимата направи кратък реверанс
за миг - Земята изпадна в транс.
Красив ритуал и малко Mercy - ...
  687 
Върху бодлите на времето
градим стоманените кули на бремето.
Изливаме чувства, емоции, гняв.
Човеци сме - кой крив, кой прав!
Рядко поглеждаме назад, ...
  621 
Вятърът косите разпилява.
Ароматът на люляк озарява
бялата пейка на двора -
построена от двама ни вчера.
Стрък трева и чуден повей, ...
  1061 
Сънят глухо приближава,
жадуваща страст наподобява.
На пода килим от цветя,
на тавана - огнена звезда!
Девойка се изгуби нейде в простора, ...
  583 
В клонака нежно шептеше вятърът...
В сърцето догаря последна надежда.
Светът се ниже – кълбо прежда.
Звукът на тишината прониза,
Отдавна ръждясал над вратата корниза. ...
  702 
За теб останаха сълзите,
след теб родиха се мечтите.
За теб всеки час горях,
от днес съм друга вече аз.
Спомените изхвърлих от килера, ...
  685 
В градината цветята увяхват -
старите рани трудно зарастват.
Яворът клони леко повява -
поредна раздяла пак се задава.
В постеля от опадали листа ...
  632 
Не съм заслужила твоите цветя,
дори усмивката ти ми тежи.
Сърцето ми се свива на кълбо,
не заслужило от никого добро.
Спри, не си отивай, просто замълчи, ...
  840 
Ярък образ на дете -
Ято птици в светло небе,
Кораби бавно минавaт през село,
Рибарите мрежи хвърлят последно.
Двама на кея говорят с любовта, ...
  880 
Посвещавам тези редове на всички наши майки!
".................
В такива дни аз, плахото селяче,
поисках за гимназия пари..."
(Писмо до мама, Е. Димитров) ...
  1312 
В стаята светеше ярко,
чуваше се звукът на тишината,
която столът обхващаше безсрамно,
а наоколо въртяха се безкрайно
песен и стих, танц и вихрушка. ...
  876 
Вечерта дойде неусетно
и довя нещо забравено:
дали аз остарявам, или ти?
Нещо внезапно се промени!
Нощта не чака да се прибереш ...
  677 
Какво правиш тук сега?
Тъмно е, хората говорят.
Чаша втора вече си доливаш,
в нея давиш мъка и любов.
Вярна, чака те жена ти в къщи, ...
  703 
Годините минават и времето тече,
ранена птица лети в небесносиньо море.
Ех, години, отминали назад,
и вие - спомени далечни,
докато се две очи склопят, ...
  630 
Ти беше на 17, той на 22.
Ти беше със сини очи,
той със смарагдово зелени.
Ти обичаше живота,
той обичаше теб. ...
  793 
Отива си последната вечер на май
и с нея отиваш си и Ти.
Не знам дали ще те видя
някъде отново през май!
Отива си топлата вечер, ...
  1070 
Предложения
: ??:??