Когато Господ Бог се взира в мен
КОГАТО ГОСПОД БОГ СЕ ВЗИРА В МЕН
... за мъничко дойдох на този свят – и цяла вечност няма да ме има,
Бог ме дари с небесна благодат, по-щедър от Вълшебника с килима! –
живях щастлив с прекрасни две Жени – дървото на живота си разлистих,
и свята челяд то ми съхрани! – облече в стих най-черните ми мисли,
живях – братле на всяка живинка! – на мравката – и просяка пред храма,
едно кравайче хляб да опека, го делвах одма с други гладни двама!
с ятата птици в летните треви пях соло– и невям изглеждах смешен? –
и все си казвах: – Карай, да върви! – когато нищо никак не вървеше.
Сега съм вече стар – и уморен – или пък отстрани така изглежда?
Когато Господ Бог се взира в мен, светът е Обич, Вяра – и Надежда.
23 април 2025 г.
гр. Варна, 13, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
