В тихата вечер,
когато Господ ме чу,
ти избърса сълза
с косите си.
Целувах те цялата.
От птицата
под сърцето
до връхчетата
на пръстите.
Разтапяща нежност.
Не можех
да целуна
очите ти.
Те бяха
в душата ми.
И ти
я видя.
Копринена буба
свита в пашкул.
Свилена нишка
за твоята
сватбена риза.
© Красимир Дяков Всички права запазени