В тихата вечер,
когато Господ ме чу,
ти избърса сълза
с косите си.
Целувах те цялата.
От птицата
под сърцето
до връхчетата
на пръстите.
Разтапяща нежност.
Не можех
да целуна
очите ти.
Те бяха
в душата ми.
И ти
я видя.
Копринена буба
свита в пашкул.
Свилена нишка
за твоята
сватбена риза.
© Красимир Дяков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
