Aug 20, 2008, 5:48 PM

Когато Господ ме чу 

  Poetry » Love
774 0 15

 

 

В  тихата вечер,

когато Господ ме чу,

ти избърса сълза

с косите си.

Целувах те цялата.

От птицата

под сърцето

до връхчетата

на пръстите.

Разтапяща нежност.

Не можех

да целуна

очите ти.

Те бяха

в душата ми.

И ти

я видя.

Копринена буба

свита в пашкул.

Свилена нишка

за твоята

сватбена риза.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Романтично,красиво и нежно!Аплодисменти!
  • Разтапяща нежност ... наистина ! Много много ми хареса !

    Поздрав !
  • ...и Господ те чу...
    Ако има нежност то тя заспива в този стих...
    Поздравявам те
  • Написано е с душата на влюбен мъж! Поздравления за красотата!
  • Нежно, красиво, затаяващо дъха. Прекрасен стих!
  • С пера на птица рисуваш!!!Възхищавам се!!!
    Поздравления!!!
  • Красиво е, много красиво!
  • толкова нежност...
  • Хубава душа носиш, Земеделецо.. земята те е научила как трябва да се обича...
  • Какъв човек си незная,та ти си си изтъкан само от обич и нежност!Господи,къде се загубиха другите мъже като него.

    Поздравления!Стихът е прелест!
  • Поздрави Зем!!!
    Щастлива е жената,която е обичана по този начин.
    Дано си оценен за любовта,както ние оценяваме творчеството ти!
  • разкошен стих си сътворил, земляк...
    кратко и ясно...!!!!
    поздрави вълчи!!!
  • О, да!
  • Боже човече,може ли толкова силно да обичаш...?Прекрасно си го написал!
    Бъди щастлив!!!
  • Копринена нежност и свилена обич даряваш - и с целувките, и със стиховете си... Да-а, разтапящо е...
Random works
: ??:??