Когато имам нужда от поезия
Когато имам нужда от поезия,
не гледам стари филми, не чета романи.
Не оставам нощем будна -
замислена и разпиляна...
Не броя наивно и звездите,
не се заглеждам във Луната,
не тъжа и за сълзите -
загубени, по теб изплакани.
Излизам на разходка нощна,
минавам през твоята улица,
спирам на нашето място
и те чакам, докато събудя се.
Плача и за нас, но рядко,
бавно свиквам с туй, че те загубих.
Започнах плахо, минах във атака,
а сега живея в сънища недосънувани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
