22.12.2007 г., 18:34 ч.

Когато летя във простора... 

  Поезия » Любовна
671 0 7

 

 

Когато летя във простора,

разбирам колко съм малък.

И някъде, някъде горе

докосвам своята вяра...

 

И тя ме прегръща и нежно

ми шепне за моето момиче,

което, когато съм долу

забравям да го обичам...

© Мартин Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??