Когато локвите кървят
Градинските чадъри не хвърлят сенки... явно
ужасно много мина, за мен е пресна рана,
най-трудно е да чакаш сърцето си отляво,
изпием ли си чая, аз – свивам, ти – направо.
Очите ти търкалят в небето портокали,
да, твърде късно стана и локвите са алени.
Е, хайде, да не мръзнат самички дъждовете...
листенцето? – ридае си под синьото ми цвете.
Кървят си, ... остави ги..., и локвите са живи
край кишавия залез, и в мислите ми сиви...
Ъгли да искаш – прави. Избрала съм си първия,
а ти не се обръщай, ... не мога да го върна.
В солените коктейли, чадърите не плуват...
Аз стъмвах се по светло, той пиеше до тъмно
с жената на мъжа ми в най-тежките обувки.
Върви, момче!...
Отбих дъждеца. Спрял е, тъкмо...
https://www.youtube.com/watch?v=2zjLBWnZGTU
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
радвам се, Мая
