Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля.
Зная, че твоят чадър е за двама,
ала щом търсиш си с мене беля,
вярвай ми – сам ще го носиш на рамо.
Виждаш в очите ми бездна и храм.
В бездната сея на мрака цветята.
Даже не смей да ме питаш за там!
Черни кахъри оплитат душата ми... ...