... когато любовта ми се бори
Неусетно изтичат
минутите,
като листа, загубили клони.
И там долу
посрещнати... живи,
те намират своите
пориви.
И вече не търся
лицето ти,
оцеляло след бурните
спомени,
а душата,
която самотно спи,
преживявайки своите
сезони...
Вечер събуждам
звездите навън:
"Не сънувайте чуждите пориви!"
"Не заспивайте..." -
прошепвам насън...
когато любовта ми
се бори...
минутите,
като листа, загубили клони.
И там долу
посрещнати... живи,
те намират своите
пориви.
И вече не търся
лицето ти,
оцеляло след бурните
спомени,
а душата,
която самотно спи,
преживявайки своите
сезони...
Вечер събуждам
звездите навън:
"Не сънувайте чуждите пориви!"
"Не заспивайте..." -
прошепвам насън...
когато любовта ми
се бори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Всички права запазени
