... когато любовта ми се бори

Jul 25, 2008, 10:01 AM

Poetry » Love

779 0 2

Неусетно изтичат
минутите,
като листа, загубили клони.
И там долу
посрещнати... живи,
те намират своите
пориви.
И вече не търся
лицето ти,
оцеляло след бурните
спомени,
а душата,
която самотно спи,
преживявайки своите
сезони...
Вечер събуждам
звездите навън:
"Не сънувайте чуждите пориви!"
"Не заспивайте..." -
прошепвам насън...
когато любовта ми
се бори...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-07-25T11:52:13+03:00

Прелест!!!Преливащ от нежност стих!!!
Поздравления!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-25T11:37:41+03:00

адски хубаво...грабна ме...изпълни ме с красота.
с много обич, Кате.

... когато любовта ми се бори

Свързани произведения

Comments

Random works