17.07.2018 г., 2:06

Когато любовта си отива..

1K 0 0

Късметлия е този,

който обича и бива обичан.

Но любовта умира,

ако не се грижим за нея.

Също както цветята повяхват,

така повяхват и усмивките,

и надеждите, и мечтите.

Любовта е много търпелива,

но идва момент, когато изчезва безследно.

И нищо не може да я върне.

Глупак си, ако и позволиш да си отиде.

Глупак си, ако егото ти е по-важно

от усмивката и радостта на човека,

който те е приел с всичките ти недостатъци

и ти е посветил живота си.

Често хората не оценяваме това,

което имаме, но не го ли разберем на време,

накрая повяхваме и ние...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...