11.03.2010 г., 22:25

Когато ме няма

1.2K 0 0

Когато далече си от мен
и налегне те тъга,
чрез слънцето във този ден
усмихвам ти се, не си сама.

Когато носталгия навява ти дъжда
и по страните ти бавно стича се сълза,
погледни в небето! Ще изгоня скръбта,
за теб ще нарисувам пъстроцветна дъга.

Когато тъмнина нахлуе от нощта
и в празното легло чувстваш самота,
лошите ти мисли в шарено ще облека,
защото погледи сме вплели върху кръглата луна.

И колкото и да си далеч от мен,
и колкото и силна да е нашата тъга,
знай, че винаги ще дойде ден,
в който върху моите гърди ще положиш ти глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...