Mar 11, 2010, 10:25 PM

Когато ме няма

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Когато далече си от мен
и налегне те тъга,
чрез слънцето във този ден
усмихвам ти се, не си сама.

Когато носталгия навява ти дъжда
и по страните ти бавно стича се сълза,
погледни в небето! Ще изгоня скръбта,
за теб ще нарисувам пъстроцветна дъга.

Когато тъмнина нахлуе от нощта
и в празното легло чувстваш самота,
лошите ти мисли в шарено ще облека,
защото погледи сме вплели върху кръглата луна.

И колкото и да си далеч от мен,
и колкото и силна да е нашата тъга,
знай, че винаги ще дойде ден,
в който върху моите гърди ще положиш ти глава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Нищо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...