6.02.2008 г., 11:01

Когато ме погледнеш...

1.4K 0 13
"I'm like a mirror,
like a mirror,
I'm nothing till you look at me..."
Mark Sandman (Morphine)

Поглеждаш ме
когато...
Не искаш да си с никой.
Аз съм нищо.
Преди да ме съзреш.
Ще лъскаш
с тиха ярост
безпространствена
безличност.
Ще ме красиш
и ще избягаш.
Да крадеш.
От мене.
Коригирани картини.
Оцветени
и обезцветени...
Когато те погледна,
сме любими.
Когато те погледна,
с теб сме цяло.
Красива си.
А аз – необходимост.
Преди да ме погледнеш,
аз съм нищо.
Виж ме.
Аз съм огледало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е,хареса ми =)
  • Много е хубаво, но...един съвет - не ставай огледало!
  • МИСТИКА ПОТЪНАЛА НЯКАДЕ ТАМ...КЪДЕТО СЕ ОТРАЗЯВА ТВОЯТА ДУшА!
  • Поантата си е поанта, браво
  • Пояснявам, не ми се връзват тези два реда:
    "Когато ме погледнеш,
    аз съм нищо",
    понеже са в разрез с останалото(сега като го написах си намерих прекрасна връзка, ама айде..). А принципно мисля, че и без най-последните два реда също е ясно. Просто за мен мотото обяснява целия стих. И разбира се, напълно възможно е и да не съм разбрала идеята изобще (:

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...