Вчера ти отново ме разплака

и със сълзите си навън излезнах.

След мен мъже извръщаха главата.

Сама, разплакана жена е като дар небесен.

Трима ме подминаха с почуда.

Четвърти се обърна скрито.

Петият помисли, че съм луда.

А шестият.. Той спря и заразпита.

Защо очите ти изливат водопади?

Луд е този, който те е наранил.

Ако такива две очи пред мен заплачат,

Повярвай ми, не бих си го простил!

И в този миг върху лицето ми смрачено

една усмивка тихо пропълзя.

Какво й трябва на глупачка като мене -

две мили думи, мъничка лъжа..

И ме подмина. Този мъж случаен.

И без салфетка два клепача подсуши.

Защо получих от случайния внимание,

Което трябваше да ми обърнеш ти?

След туй простих. Далеч ми е раздялата.

Не съм перфектна. И така е честно.

Но ако няма как да ме обичаш цялата,

тогава, моля те, разплаквай ме по-често.