20.12.2007 г., 21:20 ч.

Когато мен ме няма 

  Поезия » Бели стихове
1605 0 2
 

 КОГАТО МЕН МЕ НЯМА

 

Те ще ме потопят в снега,

те ще обърнат ръце обратно

и ще сложат корона на главата ми...

Когато  мен ме няма.

 

Те ще скачат и крещят,

всички мои истории за мен

ще излязат наяве...

Когато мен ме няма.

 

Всички звезди ще изгреят ярко,

моите приятели ще ме предадат.

Ще разберат, че съм бил прав...

Когато мен ме няма.

 

Те ще се опитат да телефонират

на моята майка, но ще вдигне баща ми.

Ще разкаже една история за един

неудачник, която аз до болка знам.

 

Свалете шапки за мъжа

на върха на света...

викай за него и ти.

Аз ще ти покажа как върви света!

 

Ако искаш да ми бъдеш приятел,

ако искаш да ми помогнеш -

хвани ръката ми и нека

заедно пратим всичко чак до Ада!

 

Но те ще се обадят в полицията,

ще кажат, че съм бил лош,

прокуден може би...

Когато мен ме няма.

 

Те ще питат учителите ми, които

ще кажат, че съм бил жалко божие създание.

Ще изпишат листа с глупости за мен...

Когато мен ме няма.

 

Те ще купят голям гонг.

Колоната от коли ще е дълга десет километра.

Светът ще се присъедини в обща печална песен.

Когато ме спуснат завинаги дълбоко под земята...

© Цецо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много тъжно,много...Поздравявам те за стиха!
  • Човек започва да живее истински,когато изчезне от лицето на земята...
Предложения
: ??:??