Когато ми е тихо
Когато ми е тихо
Когато ми е тихо, много тихо,
уча се на обичане.
Тогава тишините
настръхват от нежност
и стават теменужени.
Когато ми е тихо, много тихо
и боли до сладост, тогава
отронвам се в онемяла сълза,
капвам в сърцето
и с глухарче пиша стих.
Когато ми е тихо, много тихо
след литналия ден, тогава
с въгленче запалвам нощта
и с топлина подреждам
на странника в мен нощта.
© Ванко Николов (Startmaster° ®vn)′
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
