Когато ми е тихо
Когато ми е тихо, много тихо,
уча се на обичане.
Тогава тишините
настръхват от нежност
и стават теменужени.
Когато ми е тихо, много тихо
и боли до сладост, тогава
отронвам се в онемяла сълза,
капвам в сърцето
и с глухарче пиша стих.
Когато ми е тихо, много тихо
след литналия ден, тогава
с въгленче запалвам нощта
и с топлина подреждам
на странника в мен нощта.
© Ванко Николов (Startmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
