14.09.2023 г., 8:42 ч.

Когато мравката пълзи 

  Поезия
118 4 2

КОГАТО МРАВКАТА ПЪЛЗИ

 

... седя под белите брези – потънал в есента си чичко,

когато мравката пълзи, наострил слух, аз чувам всичко –

аплаузи в птичите криле – гмеж от небесни ескадрили,

ветрец вдън сънното поле, поел на път с валма бодили,

смеха на малкото дете, щом мама с песнички го нежи,

как ситно паякът плете в зори безмълвните си мрежи,

 

как в черквата припуква свещ във шепата на богомолец,

и как не можеш да я спреш отвред нахлуващата пролет,

за всички болки съм простил и радостите си преглътнах,

преминал своя див април, ще хлътна в зимата безпътна –

по пътя с белите брези и аз ще тръгна – светъл чичко...

Когато мравката пълзи – нататък, дето свършва всичко.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??