vladetoned (Владислав Недялков)
314 6480
8.01.2016 г., 10:59 ч.  

Когато музата във миг напусне ме..... 

  Поезия » Любовна
512 0 13

Когато музата във миг напусне ме,

във нощ свирепа, празност – безогледна,

когато в мрак душата – спусне се,

безмълвен просяк, сякаш в изповедна…

 

…студът, сковаващ вие във стъклата,

а пари денем  слънце – безпределно!

В сумрак потръпват, гаснат виделата,

сънят напуска ме, така – разделно….

 

… при мен се връщаш, кротка в самотата

с воал от святост, с нощница ефирна,

треперят пръстите ми, бродят в голотата

на твойта плът, ухаеща на смирна…

 

…сърцата сливаме си в благочинност,

 със сласт лекуваме  душата – пряма,  

живеем с теб във  някаква старинност,

в която пошлост,  изневяра ……..няма!

 

 

08.01.2016 г. Влад.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, ЕЛ за красивите ти думи!
    Благодаря ти, Емилия!
    Светли дни пожелавам!
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ти, Димитров! Честита Нова Година и на теб! Нека да ти носи само позитивност и вдъхновения!
    Благодаря ти, Младене! Винаги ме удивляваш с начина, по който намираш най-същественото и коментарите ти са толкова точни и на място, а това не е никак лесно. Поздравявам те!
    Благодаря Ви, Пепи, Сеси, Катя, Цвети!
    Светли дни Ви пожелавам!
  • Красиво е, Влади!!! Докосва!!!
  • Хубава творба!Поздравления!
  • Красиво звучене, примесено с магичност! Поздравявам те за майсторството!
  • За много години Влади, а за творбата нямам думи, които да изрека. Поздрви от мен, продължавай в същия дух!
  • Както казваше сър Янко Балиев: "Нека в този макроад изградим своя микрорай." Не зная постижимо ли е това, а дори и да е е донякъде безнравствено. Но да превърнем душата си в храм сред този макроад, мисля, че е възможно. Разбирам какъв смисъл влагаш в думата старинност в своето хубаво стихотворение, Влади! Приветствам това, както и самата творба! От мен най-висока оцинка.
  • Здравейте! Благодаря Ви, че се отбихте и коментирахте, сайтът е хубав, когато има хора с които да споделяш творчество, които са съпричастни на това, което правиш.
    Благодаря ти Анастасия, думата идва от руски език - "благочинность" - благопристойный, благочинное поведение. Не зная доколко е правилно да я използвам в творбата, дано да е на място /макар, че някои капацитети по български език биха ме заклеймили/ . Благодаря ти Радка, правилно си забелязала пропуска на едно "н", не е целен друг ефект от автора.
    Благодаря Ви - Лейди, Марина, Ева!
    Светли дни и много творческо вдъхновение пожелавам!
  • Великолепен и изтънчен стих!
  • „Когато музата във миг напусне ме,
    във нощ свирепа, празност – безогледна,
    когато в мрак душата – спусне се,
    безмълвен просяк, сякаш в изповедна…“ Само човек, който е оставал без музата си дълго може да знае какво е усещането и да го предаде в стих. Поздравления!
  • Много нежност има тук - зашеметяваща загадъчност...!!!
    …сърцата сливаме си в благочинност,
    със сласт лекуваме душата – пряма,
    живеем с теб във някаква стариност,
    в която пошлост, изневяра ……..няма!
  • Хубав, силен стих! Поздравления!
    Под думата "стариност", старинен, старост ли да разбирам и тогава не се ли пише с две Н или тук става въпрос за старина като нещо старо, остаряло, отминало?
Предложения
: ??:??