Когато мълчанието всъщност значи нещо
Пак мълча, сякаш всичко наред е,
пак събирам парченца от мен,
ти далеч си, макар срещу мене,
и студен си, и някак си празен.
Ти не слушаш, а аз май се отказах
да споделям за чувства и мисли.
Щом след толкоз години съм чужда
да говоря е всъщност излишно...
Давай, смело руши, разпилявай!
Колко още да боли е възможно?
Днес е празно в очите, и знаеш
че страхът ми днес дава ти сила..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
