Пак мълча, сякаш всичко наред е,
пак събирам парченца от мен,
ти далеч си, макар срещу мене,
и студен си, и някак си празен.
Ти не слушаш, а аз май се отказах
да споделям за чувства и мисли.
Щом след толкоз години съм чужда
да говоря е всъщност излишно...
Давай, смело руши, разпилявай!
Колко още да боли е възможно?
Днес е празно в очите, и знаеш
че страхът ми днес дава ти сила..
© Александра Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
