Пак мълча, сякаш всичко наред е,
пак събирам парченца от мен,
ти далеч си, макар срещу мене,
и студен си, и някак си празен.
Ти не слушаш, а аз май се отказах
да споделям за чувства и мисли.
Щом след толкоз години съм чужда
да говоря е всъщност излишно...
Давай, смело руши, разпилявай!
Колко още да боли е възможно?
Днес е празно в очите, и знаеш
че страхът ми днес дава ти сила..
© Александра Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
