17.07.2012 г., 11:07 ч.

Когато намеря крилата си 

  Поезия » Любовна
864 0 7

 

Босонога си меря мерилото -

път без време и ден без посока…

Заприличах на пъстро чергило -

денем крача, а нощем високо

 

се отнасям…И лудо мечтая…

С морско синьо рисувам очите ти.

После дълго небето гадае

колко пъти сънувах звездите му…

 

И танцувам по мокрите пясъци.

А морето, нали ме обича,

ме целува със песен на гларуси

и със вятър късмет ми нарича…

 

Като котва тежат всички спомени,

запокитени в глухите пристани…

Все през рамо премятам тревогите

и денят си започвам на чисто.

 

Шепа въглени скътах в душата си,

в тъмнината да имам огниво…

И когато намеря крилата си

любовта ще е мое мерило…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??