Когато намеря крилата си
Босонога си меря мерилото -
път без време и ден без посока…
Заприличах на пъстро чергило -
денем крача, а нощем високо
се отнасям…И лудо мечтая…
С морско синьо рисувам очите ти.
После дълго небето гадае
колко пъти сънувах звездите му…
И танцувам по мокрите пясъци.
А морето, нали ме обича,
ме целува със песен на гларуси
и със вятър късмет ми нарича…
Като котва тежат всички спомени,
запокитени в глухите пристани…
Все през рамо премятам тревогите
и денят си започвам на чисто.
Шепа въглени скътах в душата си,
в тъмнината да имам огниво…
И когато намеря крилата си
любовта ще е мое мерило…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
