...За когато не бях до теб...
...За когато не бях до теб...
...Когато не бях до теб,
и не осъзнавах това,
когато се отдалечавах
и бягах от нас...
не можех да виждам лъчите
на Слънцето;
Луната и звездите
също като тях си бяха отишли;
нищо нямаше смисъл,
нямаше го съзнанието
на "себе си"...,
нямаше дори тъмнина,
бях загубена в Смъртта,
Душата и Животът в мен...
не съществуваха...;
Прегръщаха ме само
спомените, защото
мечтите не усещах дори...;
целуваха ме дъното и здрача,
но въпреки тях - вдъхновена...
за теб продължих и те намерих...;
намери ме ти, намери ни в едно
мигновението на любовта,
по вечно от вечността,
което побеждава всичко,
свободно и влюбено
всеки вид здрач, в който ни има...;
със една огромна
и безкрайна усмивка,
въпреки болката
със радост и удоволствие,
съзирайки и осезавайки
изгрева на залеза...;
усещането от красивото
естественото и реалното,
на това да живееш така истински-
вървящ по пътя на Любовта...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
