15.03.2024 г., 20:42

Когато не разбираш любовта

875 1 0

 

Ти си огън, ти си буря,

ти си всичко, което ме погубва.

Ти си силата на природата.

Ти създаден си да ме разрушиш.

Неочаквано дойде , неканен гостенин

на моята съдба.

Ти си процеп на разумното съзнание. 

Ти си двете крайности.

Ти си кошмарът, но и най-милия сън.

Не мога да те разгадая,

ти си разрушителя на обикновеното ми ежедневие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...