Mar 15, 2024, 8:42 PM

Когато не разбираш любовта

  Poetry » Love
885 1 0

 

Ти си огън, ти си буря,

ти си всичко, което ме погубва.

Ти си силата на природата.

Ти създаден си да ме разрушиш.

Неочаквано дойде , неканен гостенин

на моята съдба.

Ти си процеп на разумното съзнание. 

Ти си двете крайности.

Ти си кошмарът, но и най-милия сън.

Не мога да те разгадая,

ти си разрушителя на обикновеното ми ежедневие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...