slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
29.06.2018 г., 16:57 ч.  

Когато нощите загубят паметта си 

  Поезия » Любовна
339 1 4

Когато нощите загубят паметта си,

утрото рисува спомени.

А зениците са в болка свити,

гмуркайки се сенките да гонят.

Мълвят ли устните проклятие,

или благословени птици пускат?

Молитвите остават неоткрити

и ангели по пътя им се лутат.

Следите ни изми ги времето,

а то от надежди бе измито.

Полегна някак си отронено,

дълбоко във душата скрито.

А ние, като пеперуди във хербария

притихнахме с крила пробити.

Навън небето бе шатено

със сълзи и две сърца разбити.

Когато нощите загубят паметта си

и утрото рисува спомени,

остава само любовта да скита 

по пътищата непребродени!!

 

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??