slaveja123 (Слава Костадинова)
192 327
Jun 29, 2018, 4:57 PM  

Когато нощите загубят паметта си 

  Poetry » Love
280 1 4

Когато нощите загубят паметта си,

утрото рисува спомени.

А зениците са в болка свити,

гмуркайки се сенките да гонят.

Мълвят ли устните проклятие,

или благословени птици пускат?

Молитвите остават неоткрити

и ангели по пътя им се лутат.

Следите ни изми ги времето,

а то от надежди бе измито.

Полегна някак си отронено,

дълбоко във душата скрито.

А ние, като пеперуди във хербария

притихнахме с крила пробити.

Навън небето бе шатено

със сълзи и две сърца разбити.

Когато нощите загубят паметта си

и утрото рисува спомени,

остава само любовта да скита 

по пътищата непребродени!!

 

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??