Когато нощите загубят паметта си
Когато нощите загубят паметта си,
утрото рисува спомени.
А зениците са в болка свити,
гмуркайки се сенките да гонят.
Мълвят ли устните проклятие,
или благословени птици пускат?
Молитвите остават неоткрити
и ангели по пътя им се лутат.
Следите ни изми ги времето,
а то от надежди бе измито.
Полегна някак си отронено,
дълбоко във душата скрито.
А ние, като пеперуди във хербария
притихнахме с крила пробити.
Навън небето бе шатено
със сълзи и две сърца разбити.
Когато нощите загубят паметта си
и утрото рисува спомени,
остава само любовта да скита
по пътищата непребродени!!
© Слава Костадинова All rights reserved.
