slaveja123 (Слава Костадинова)
192 327
29 июн. 2018 г., 16:57  

Когато нощите загубят паметта си 

  Поэзия » Любовная
282 1 4

Когато нощите загубят паметта си,

утрото рисува спомени.

А зениците са в болка свити,

гмуркайки се сенките да гонят.

Мълвят ли устните проклятие,

или благословени птици пускат?

Молитвите остават неоткрити

и ангели по пътя им се лутат.

Следите ни изми ги времето,

а то от надежди бе измито.

Полегна някак си отронено,

дълбоко във душата скрито.

А ние, като пеперуди във хербария

притихнахме с крила пробити.

Навън небето бе шатено

със сълзи и две сърца разбити.

Когато нощите загубят паметта си

и утрото рисува спомени,

остава само любовта да скита 

по пътищата непребродени!!

 

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??