Когато падне здрача от небето.
Когато падне здрача от небето и се изтрият всичките сълзи.
Ще съблека аз мъртвият поет от мене, и ще го оставя настрани.
Когато ме попитат от къде си, и на къде отиваш ти.
Аз ще отвърна, че от никъде съм вече и знам, че съм за няма на къде.
Оставил настрана неволи, копнежи, болки и тъги.
Ще съблека аз мъртвият поет от мене.
Тъй както времето захвърля настрани един ненужен спомен.
И дано да няма нужда да говорим за нови рани, да ровим старите ни грехове.
За прекършените си съдби и за снаряди.
За колко хора днес заровихме в земята по която ходим.
И която, като всяка родна майка все още ни търпи.
Тъй както слънцето се ражда в тъмнина, а тъмнината после става светъл ден.
Върти се кръговрата на света и аз въртя се заедно със него.
И няма да тъгувам за излишни думи, за нищо от това, което е било.
Което е било - било е, то е ясно.
Ала живота, хора е сега.
Дано когато падне здрача от небето, и се изтрият всичките сълзи.
Дано тогава да забравим всичко лошо.
Дано тогава да забравим всичко лошо, което сме били.
Когато падне здрача от небето, и се изтрият всичките сълзи...
Дано съм жив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Svetoslav Vasilev Всички права запазени
