Когато пълен Месец проговори
Когато си отивах и таксито,
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве,
копнеж и тиха страст да съблека
и самодивска риза, да оставя –
без сбогом и без махване с ръка.
Ти някъде, из сънищата луташ,
прегърнал свойта, мъжката вина.
А аз – облякла делника, нечуто,
превръщам се пак в ничия жена.
Кръстовища ме дебнат и шофьори,
над същността ми женска нямат власт.
Когато пълен Месец проговори
и приказка разкаже, вместо нас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
