15.11.2018 г., 14:53 ч.

Когато ражда се любов 

  Поезия
774 0 3

Когато ражда се любов,

смутени боговете онемяват.

И видимият и невидим свят

в очакване се притаява.

 

Луната с порцеланова ръка,

с маниерите си на дукеса,

обръща тъмната страна.

Придърпва облачна завеса.

 

Морето се изтегля от брега.

Към хоризонта се изнизва.

Вълните следват го. Вървят

във броеница, а нощта ги близва.

 

Пристигнал от далечния Прованс,

в миг вятър - трубадур запява:

- Хей, чуйте! Ражда се любов!

Вселената я благославя.

 

2016

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??