Nov 15, 2018, 2:53 PM

Когато ражда се любов 

  Poetry
611 0 3

Когато ражда се любов,

смутени боговете онемяват.

И видимият и невидим свят

в очакване се притаява.

 

Луната с порцеланова ръка,

с маниерите си на дукеса,

обръща тъмната страна.

Придърпва облачна завеса.

 

Морето се изтегля от брега.

Към хоризонта се изнизва.

Вълните следват го. Вървят

във броеница, а нощта ги близва.

 

Пристигнал от далечния Прованс,

в миг вятър - трубадур запява:

- Хей, чуйте! Ражда се любов!

Вселената я благославя.

 

2016

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??