Когато ражда се любов
Когато ражда се любов,
смутени боговете онемяват.
И видимият и невидим свят
в очакване се притаява.
Луната с порцеланова ръка,
с маниерите си на дукеса,
обръща тъмната страна.
Придърпва облачна завеса.
Морето се изтегля от брега.
Към хоризонта се изнизва.
Вълните следват го. Вървят
във броеница, а нощта ги близва.
Пристигнал от далечния Прованс,
в миг вятър - трубадур запява:
- Хей, чуйте! Ражда се любов!
Вселената я благославя.
2016
© Детелина Стефанова All rights reserved.
