КОГАТО СЕ ОЗОВЕШ ПРЕД ЛИСТА БЯЛ
Когато се озовеш пред листа бял
сърцето попитай
дали си живял.
Всеки си има свои мечти.
Още ли търсиш своята ти?
Може би твойта
е именно ТЯ -
едно Слънце пред теб,
дори през нощта?
Всички говорят: "Любовна мъка"
и никой не казва: "Любовна радост".
Изпитваш ли нея
само в младост
или е това
една препоръка?
Очакваш ли нещо сега да се сбъдне
или без думи
ТЯ ще си тръгне?
Не знаеш ти дали я привличаш
и чувства ли ТЯ,
че я обичаш.
Защо не може Животът
да започва отново?
За още колко ли мъкасърцето трябва да е готово?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
Можеш ли да разбереш какво искам да ти кажа? Аз съм член на френски 700 годишен клуб, в който поощряват различията, а не еднаквостта! Затова и различните религиозни и политически организации са го мразили. Колкото дали страдам или не - това е лично изживяване! Но в моя "любим" Изток казват: "Една жена е млада, докато знае, че някой някъде я обича. Един мъж е млад, докато е способен да обича!" Предпочитам да живея според източните ценности, а не според "великите ни европейски разбирания" за живота. Това е! С интерес очаквам твоето мнение, дори и чрез личната поща, защото искам да те разбера по-добре и защото си именно различна от мен, а не еднаква!
