10.02.2006 г., 14:08

Когато се случи

1K 0 0

   Когато се случи

Да си "смисъл" наречен сред вечер безумна,
след полет обречен на чувства разумни
и в миг да те стресне
сред гръм и сред локви
едничкото нещо, което е котва,
което те спира и тихичко плаче
във теб като лира, и стон и прозрачен
денят ти започва, събуждаш се стихнал.
До тебе е някой добър и притихнал.
Когато се случи да бъдеш ти вечер
на някой познат и безкрайно далечен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...