angelmilev (Ангел Милев) angelmilev (Ангел Милев)
23 295
20.07.2017 г., 10:40

Когато се стопи снегът.

614 0 5

Когато се стопи снегът засипал тясната пътека

към пещерата във която скрита

заспала зимен сън сънува моята душа,

 

като комета – със сърце от лед

от дълго скитане между звездите

ще се завърна тук отново, в твоите крака.

 

От топлината на ръцете ти стопено

сърцето ми

ще се превърне във река!

 

Ще разцъфтят цветя във жълто и червено

и пролетно красиво над Земята

отново ще царува Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Това стихотворение го писах на една Родитело-учителска среща преди 5 години. Ама друго си е ... да нашляпкаш немирника по краката!
    По нозете (такава изискана дума) сигурно по-ще боли!
    А ако трябва да изобразя и други части на пакостника които трябва да нашляпкам? Как да се изразя тогава? :-D :-D :-D
  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    😉
  • ljubomira (Любомира)
    ljubomira (Любомира)
    Хубава приказка! Личи си, че Лирическият е жив (и здрав), амбициозен и оптимист.
  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Албена, благодаря.
    Радвам се, че ти харесва.

    Ако живееш в приказка,
    това е
    защото носиш я във своето сърце.

    И нека в спомена щастливо
    да играе..
    бъди завинаги с мечтите си дете.
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Звучиш като красива приказка, Ангел! Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0