angelmilev (Ангел Милев)
295 528
20.07.2017 г., 10:40 ч.

Когато се стопи снегът. 

  Поезия » Любовна, Философска
403 0 5

Когато се стопи снегът засипал тясната пътека

към пещерата във която скрита

заспала зимен сън сънува моята душа,

 

като комета – със сърце от лед

от дълго скитане между звездите

ще се завърна тук отново, в твоите крака.

 

От топлината на ръцете ти стопено

сърцето ми

ще се превърне във река!

 

Ще разцъфтят цветя във жълто и червено

и пролетно красиво над Земята

отново ще царува Любовта.

© Ангел Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това стихотворение го писах на една Родитело-учителска среща преди 5 години. Ама друго си е ... да нашляпкаш немирника по краката!
    По нозете (такава изискана дума) сигурно по-ще боли!
    А ако трябва да изобразя и други части на пакостника които трябва да нашляпкам? Как да се изразя тогава? :-D :-D :-D
  • 😉
  • Хубава приказка! Личи си, че Лирическият е жив (и здрав), амбициозен и оптимист.
  • Албена, благодаря.
    Радвам се, че ти харесва.

    Ако живееш в приказка,
    това е
    защото носиш я във своето сърце.

    И нека в спомена щастливо
    да играе..
    бъди завинаги с мечтите си дете.
  • Звучиш като красива приказка, Ангел! Поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??