Когато се стопи снегът.

Поэзия » Любовная, Философская

617 0 5

Когато се стопи снегът засипал тясната пътека

към пещерата във която скрита

заспала зимен сън сънува моята душа,

като комета – със сърце от лед

от дълго скитане между звездите

ще се завърна тук отново, в твоите крака.

От топлината на ръцете ти стопено

сърцето ми

ще се превърне във река!

Ще разцъфтят цветя във жълто и червено

и пролетно красиво над Земята

отново ще царува Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

angelmilev (Ангел Милев)

Това стихотворение го писах на една Родитело-учителска среща преди 5 години. Ама друго си е ... да нашляпкаш немирника по краката!
По нозете (такава изискана дума) сигурно по-ще боли!
А ако трябва да изобразя и други части на пакостника които трябва да нашляпкам? Как да се изразя тогава? :-D :-D :-D

2018-02-12T20:18:18+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

😉

2017-07-26T11:10:34+03:00
ljubomira (Любомира)

Хубава приказка! Личи си, че Лирическият е жив (и здрав), амбициозен и оптимист.

2017-07-26T09:46:55+03:00
angelmilev (Ангел Милев)

Албена, благодаря.
Радвам се, че ти харесва.

Ако живееш в приказка,
това е
защото носиш я във своето сърце.

И нека в спомена щастливо
да играе..
бъди завинаги с мечтите си дете.

2017-07-20T11:39:02+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Звучиш като красива приказка, Ангел! Поздравления за стиха!

2017-07-20T11:18:41+03:00