18.11.2008 г., 9:47

Когато се търси вината

1.1K 0 9
Блян, желан, но несторен.
Той разпитва и търси вина:
духът ми ли беше покорен,
сърцето ли в мене се спря?

Бе от тези, които се молят
и макар от надежди погълнат,
като лист пожълтял посред пролет,
той стоеше - сломен и несбъднат.

Насълзено с нерадост поглежда
към небето и после земята.
Аз не знам кой съдбите отрежда,
с моя блян ще потърсим вината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...