Когато се търси вината
Блян, желан, но несторен.
Той разпитва и търси вина:
духът ми ли беше покорен,
сърцето ли в мене се спря?
Бе от тези, които се молят
и макар от надежди погълнат,
като лист пожълтял посред пролет,
той стоеше - сломен и несбъднат.
Насълзено с нерадост поглежда
към небето и после земята.
Аз не знам кой съдбите отрежда,
с моя блян ще потърсим вината.
Той разпитва и търси вина:
духът ми ли беше покорен,
сърцето ли в мене се спря?
Бе от тези, които се молят
и макар от надежди погълнат,
като лист пожълтял посред пролет,
той стоеше - сломен и несбъднат.
Насълзено с нерадост поглежда
към небето и после земята.
Аз не знам кой съдбите отрежда,
с моя блян ще потърсим вината.
© Петя Косева All rights reserved.
