Когато се завърна
Когато се завърна,
ти вземи ме в прегръдките си,
друга не приели
и нека изгорим в мълчание.
Когато се завърна,
подари ми прозрачната сълза,
погалила най-топлото кафяво
на зеницата ти,
щом чула мойте каещи се стъпки.
Дари ми устните си мъртви,
за да възкръснат в допира до мойте,
солени и горчиви от самотност.
Дари ми още твойте длани
и вечността да бъдат мои,
щом сложа в тях две едри дюли
да ни опият с мекото си жълто...
Когато се завърна,
подари ми себе си.
Защото идвам,
за да бъда твоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
