Когато се завърна
Когато се завърна,
ти вземи ме в прегръдките си,
друга не приели
и нека изгорим в мълчание.
Когато се завърна,
подари ми прозрачната сълза,
погалила най-топлото кафяво
на зеницата ти,
щом чула мойте каещи се стъпки.
Дари ми устните си мъртви,
за да възкръснат в допира до мойте,
солени и горчиви от самотност.
Дари ми още твойте длани
и вечността да бъдат мои,
щом сложа в тях две едри дюли
да ни опият с мекото си жълто...
Когато се завърна,
подари ми себе си.
Защото идвам,
за да бъда твоя.
© Светличка All rights reserved.
