Aug 16, 2018, 9:30 AM

Когато се завърна 

  Poetry » Love
334 4 6

Когато се завърна,

ти вземи ме в прегръдките си,

друга не приели

и нека изгорим в мълчание.

Когато се завърна,

подари ми прозрачната сълза,

погалила най-топлото кафяво

на зеницата ти,

щом чула мойте каещи се стъпки.

Дари ми устните си мъртви,

за да възкръснат в допира до мойте,

солени и горчиви от самотност.

Дари ми още твойте длани

и вечността да бъдат мои,

щом сложа в тях две едри дюли

да ни опият с мекото си жълто...

Когато се завърна,

подари ми себе си.

Защото идвам,

за да бъда твоя.

 

 

© СК All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за коментарите и на поставилите в любими!
  • Тихичко ще ти пошепна, че перипетиите бяха наистина сложни, но накрая изгря слънчице.
  • Кой може да не откликне на такъв стих?
  • Много сте мили, вдъхновен да ви е денят!
  • Поздрави и от мен! Чакам следващите
  • Много,много хубаво!
Random works
: ??:??