Когато ще съм тръгнал.....
И когато от земята ще съм тръгнал,
навън ще е красиво и спокойно,
дървета влажен вятър ще разклаща,
и ще се спуска ниско вечер знойна.
Ще разцъфват като рози по небето,
мигащи примамливо звездите,
и мелодията сладка на щурчето,
свободна ще се рее над тревите.
Ще се носи аромат на лавандула,
над поле огласяно от птичи песни,
звезда далечна на мечтател повика дочула,
ще озари просторите небесни.
И аз ще бъда там, ще скитам сред звездите,
бос, по лилава, ефирна ризка,
космичен бриз ще роши ми косите,
и здвезден прах в очите ми ще плиска.
И всичко ще е толкова красиво,
тъй както в приказките го описват,
а аз ще крача бавно, мълчаливо,
и вечноста във дланите си ще притискам.
А живота долу ще си продължава,
в забързания, трескав ритъм,
деня ще идва и ще отминава,
ще раждат се души, и ще отлитат.
И когато от земята ще съм тръгнал.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
