1.07.2014 г., 23:46 ч.
Когато си далече
Безтебието бавно ме убива,
още чакам да дойдеш в сълза,
по пътека от милост по-сива,
по изгубена малка река.
Още чакам, а тебе те няма,
а къде си - не искам да знам,
ти остави в сърцето ми рана,
моят стих е самотен и ням.
И дъждовна и толкова сляпа,
думи нямам - само небе,
във което да скрия тъгата,
малко нежност, останала в теб.
И ветрея се боса, незрима,
по-безцветна от дъга съм сега,
а в душата си - птица свенлива,
заключих мълчаливо любовта.
© Жулиета Великова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силно докосващ сърцето, талантливо сътворен стих!
Поздрави и от мен! -
Любовта ми може да е далече, но затова пък вашите коментари са тук и ...ме радват...благодаря Ви!
Маги, много мило, че си се спряла при мен! -
любовта е скрита в дъждовните капчици..
пази я, Жулиета.. прекрасно стихотворение..
и поздрав за теб.. -
Не може да заключиш любовта - ще я убиеш!
Насила хубост не става и за всеки влак си има пътници!
Не се отчайвай - надеждата крепи човек, и ако Бог ни обича в този момент и ни е писано да сме там, където сме - То ще се случи!
Хареса ми! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Безтебието бавно ме убива,
още чакам да дойдеш в сълза,"
Бисерче!!!
Благодаря ти за насладата!
((( )))