Когато си далече
Безтебието бавно ме убива,
още чакам да дойдеш в сълза,
по пътека от милост по-сива,
по изгубена малка река.
Още чакам, а тебе те няма,
а къде си - не искам да знам,
ти остави в сърцето ми рана,
моят стих е самотен и ням.
И дъждовна и толкова сляпа,
думи нямам - само небе,
във което да скрия тъгата,
малко нежност, останала в теб.
И ветрея се боса, незрима,
по-безцветна от дъга съм сега,
а в душата си - птица свенлива,
заключих мълчаливо любовта.
© Жулиета Великова All rights reserved.
Маги, много мило, че си се спряла при мен!
