Когато си отива любовта

2.12.2014 г., 7:52 ч.

Поезия » Любовна

520 0 3

Една звезда от небосклона си отива,

угасна с нея твоята любов.

Дано със другия да си щастлива –

ще те запазя като благослов!

Дълбоко във сърцето си ще скрия

че съм обичал някога жена

и спомените искам да изтрия

като отронена по теб сълза.

Бездушна маска аз ще си поставя,

ще се усмихвам всеки божи ден

и може би накрая ще успея

да заблудя дори самия мен,

че всички чувства в мене са изтлели,

че никога не съм оставал сам,

че мислите ми все към теб летели

са пресушили мъжкия ми плам,

че любовта е някакво понятие,

измислено незнайно от кого

и всяко мое възприятие

към теб – измама е било,

че никога не съм обичал

и цял живот съм бил студен,

че никога не съм се вричал

да бъда с теб до сетния си ден!

Любомир Попов

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.