Когато си отива любовта
Когато си отива любовта
Една звезда от небосклона си отива,
угасна с нея твоята любов.
Дано със другия да си щастлива –
ще те запазя като благослов!
Дълбоко във сърцето си ще скрия
че съм обичал някога жена
и спомените искам да изтрия
като отронена по теб сълза.
Бездушна маска аз ще си поставя,
ще се усмихвам всеки божи ден
и може би накрая ще успея
да заблудя дори самия мен,
че всички чувства в мене са изтлели,
че никога не съм оставал сам,
че мислите ми все към теб летели
са пресушили мъжкия ми плам,
че любовта е някакво понятие,
измислено незнайно от кого
и всяко мое възприятие
към теб – измама е било,
че никога не съм обичал
и цял живот съм бил студен,
че никога не съм се вричал
да бъда с теб до сетния си ден!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
