24.02.2018 г., 19:32 ч.

Когато си отива любовта 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
522 2 4

Когато пламъкът се разбули
и затвориш очи...
не свеждай глава
от изневери и лъжи.

Когато си отива любовта,
тя сълзи...
Със струни засвири,
от неволи и беди.

Когато шептя, чуй...
отива си любовта!
Протягам ти ръка,
а ти ми даваш голота.

Когато си отива любовта...
прошка от себе си ще поискам.
Защото вярвам в сродна душа,
която ми дава свобода.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Обичам те, защото си прекрасна, полегнала на стихналата гръд. Потъвам в погледа ти замечтаноясен, из...
  • Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...
  • Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...

Още произведения »