Когато си отива любовта
Когато пламъкът се разбули
и затвориш очи...
не свеждай глава
от изневери и лъжи.
Когато си отива любовта,
тя сълзи...
Със струни засвири,
от неволи и беди.
Когато шептя, чуй...
отива си любовта!
Протягам ти ръка,
а ти ми даваш голота.
Когато си отива любовта...
прошка от себе си ще поискам.
Защото вярвам в сродна душа,
която ми дава свобода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Владимирова Все права защищены
